Диана Андреева: Пактът за култура е инициатива на Обсерваторията по икономика на културата от 2014 година
Директорът на Обсерваторията по стопанска система на културата в България Диана Андреева-Попйорданова в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
След диалог предходната седмица с режисьора Лилия Абаджиева , която е част от организацията " Движение за културата “, ни потърси Диана Андреева – шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата в България. Според госпожа Андреева изказванията на госпожа Абаджиева за така наречен Пакт за културата са погрешни, само че по тази причина през днешния ден тя е тук, наш посетител е, с цел да ни опише повече. Здравейте.
Здравейте.
Защо ме потърсихте? Какво видяхте в изявлението ми с госпожа Абаджиева, какво ви подразни?
Не мога да кажа, че нещо ме е подразнило, само че следва да уточним, защото в думите на госпожа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за фиктивен европейски документ. Пактът за просвета е самодейност на Обсерваторията по стопанска система на културата от 2014 година и той породи по отношение на предизборни диспути, които вършим от 2009 година Една от тематиките, които се дебатират във всичките тези повече от 11 предизборни дебата в годините, постоянно е бил въпросът с общественото финансиране и различни източници на финансиране и беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния Пакт за просвета и е единствената страна член на Европейския съюз.
Да, дано да го кажа. Тук цитатът на госпожа Абаджиева беше: " Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт “.
Точно по този начин, в фиктивен документ, както към този момент уточнихме. И е добре, когато се чете някаква информация в общественото пространство, постоянно коректността изисква да се базира на източника. Това е моята записка, само че никога не бих споделила, че това е трагично или сме подразнени. Въпросът е да се посочи и още повече, че в сензитивен миг, когато предишния вторник направихме предизборни диспути и участниците от политическите сили се сплотиха, с цел да поддържат Пакта за просвета с постъпково нарастване на обществените финанси с 0,1% на годишна база, което е извънредно значимо, изключително в настоящия миг, тъй като една огромна част от обществено субсидираните действия в българската просвета са недофинансирани. Т.е. решаващо е равнището на обществените финанси. Това са браншове като театралните изкуства, филмовата промишленост, музеи и галерии – в най-голяма степен имат потребност. И би трябвало да кажем тук във връзка с недофинансирането в тези браншове, приказваме за базови потребности, не за обществени финанси за развиване. Т.е. въпросът е извънредно незабавен.
И това с неправилно… не е цитиране даже – то отсъстваше цитирането и позоваването на източника, точно Обсерватория по стопанска система на културата, не беше подобаващият миг. Аз мисля, че има други детайли, с които могат да се заявят, а могат да се причислят към Пакта за просвета – по този начин, както през 2016 и 2017 година огромно количество сътрудници се подписаха за Пакта за просвета по отношение на идните парламентарни избори 2017 година Тогава също дебатирахме Пакта за просвета. Т.е. на всички избори би трябвало да кажем, че политическите сили започнаха да включват 1% за просвета в политическите си платформи преди избори. Голямата ни задача сега с подписването на този Пакт и обещанията е по какъв начин обещанието преди изборите ще стане действителност в една следизборна обстановка.
От доста години има опити за основаване на Стратегия за културата. " Движение за културата “ също изяви подготвеност да създаде такава Стратегия за развиване и резистентност на българската просвета. Какво възпира обаче реализацията на сходен значим документ за страната ни?
Първо ще бъда доста щастлива да прочета Стратегията, която ще създаде " Движение за просвета “, допускам, че ще бъде качена за публично разискване. В последните повече от 30 години се правеха на няколко пъти опити за основаване на Стратегия за развиване на българската просвета, културните и креативните промишлености. Един от детайлите, който пречи за практическото приложение на един научен документ, какъвто е Стратегията по своята същина, когато се изписва на хартия, с цели и цели, задания, действия, несъмнено, е финансовата рамка. Ето за какво Пактът за просвета включва, с изключение на този 1% и стратегическо обмисляне, или най-малко въвеждането на стратегически цели. Защото ние се отличаваме тук фактически по равнище на финансиране в границите на брутния вътрешен артикул от останалите страни членки и най-много от страните членки, които са от Централна и Източна Европа. Повече от 2/3 от тях доближават сред 0,8 и 1-1,1%, като Унгария – 1,3 от брутния вътрешен артикул. И би трябвало да кажем, че те също по този начин имат и различни източници за финансиране.
Какви да вземем за пример?
Отчисления, които са от Данък " Общ приход “ – изключително известна мярка в границите на Централна и Източна Европа. 1% от Данък " Общ приход “ отива за неправителствения бранш или за други културни действия. Квазифискални принадлежности като данъчните преференции, фондовата система, която е развита в целия Европейски съюз, изключително във връзка с културните промишлености, в частност филмовата промишленост. От 33 години българската кино промишленост приказва за един инструмент, който липсва, и това е фонд " Българско кино “. Т.е. останалите страни членки, изключително по-старите страни членки от Европейския съюз, не разчитат само и единствено на равнището на обществени финанси. Разчитат на въведените различни източници на финансиране. Тук забравихме да споменем лотарията и тотализатор в нашия случай, който има отчисления, само че не в такава степен, в границите на културните действия. Така че може ма да заключи: финансовата рамка, която Министерството на финансите до момента разбираше като един закостенял детайл от писането на Стратегия, т.е. даваше съвет да се наложи остарялата рамка в границите на тактика, която ще се създаде.
В годините работехме с така наречен инструмент " Установени разходни тавани в обществените финанси “ и това допусна, че останахме с общо взето постъпково нарастване на обществените финанси за културата и културните действия и най-много за група " Култура “, само че не и фрапантно повишение като % от брутния вътрешен артикул. Това, което ние открихме през 2014 година и за какво е 1% - той не идва от половин % по 2, това и студентите в първи курс в УНСС не могат да изчислят. Идваше към 2014 година от деветкратното мултиплициране на обществените финанси за група " Култура “ от културните и креативен промишлености, от бранша като цяло като стопански принос по отношение на брутния вътрешен артикул. Сега би трябвало да кажем, че делът на бранша ни е рекорден. Дори по време на КОВИД рецесия, към 6,4% дял на нефинансовите дребни и междинни предприятия и организации в границите на българската стопанска система. Така че това е главната спънка – равнището на обществени финанси.
Защо у нас като че ли съществува едно разбиране, че в културата се " изливат “ едни обществени запаси без задоволителна успеваемост и резултатност?
Според мен поради непознаване на процесите и обсега на бранша, тъй като Министерство на културата работи към момента с обсег, който е почти от 1989-1990 година Това са изкуствата, културното завещание, филмовата промишленост като представител на промишленостите, или по-скоро българското кино, както ние го назоваваме, само че малко се замислят за обстоятелството, че този от дълго време изведен приоритет в Европейския съюз и в страните членки културните и креативен промишлености, които са книгоиздаване, софтуери, видеоигри, музикална промишленост, печатни медии, радио, телевизия, нови медии – те са мотор на стопански напредък за целия Европейски съюз.
Нивата, които ние имаме, са сходни с европейските страни. Аз доскоро споделих – 6,4 е делът на бранша ни в българската стопанска система против този 0,5 или 0,6%, който включва и публичните медии за цялата група " Култура “. Т.е. самото съответствие ни подсказва, че това не е просто един запас, който се излива. Той неведнъж се мултиплицира през пазар или квазипазар, според за изкуство или културна промишленост приказваме. И смятам, че в границите на новия парламент – и нека да имаме и постоянен кабинет, следва да се сложи въпросът за извеждането на бранша като народен приоритет.
Така, както огромна част от политиците декларират, че на България са й нужни браншове с висока добавена стойност – това е един от секторите с доста високи равнища на добавена стойност. Сектор, който в Централна и Източна Европа в страни като Естония, Полша, също е изведен от дълго време като един от водещите цели точно поради високите равнища на добавена стойност. Или в случай че би трябвало да обобщим вашия въпрос, по-скоро страната е вложител, а не излива един запас. И това се е потвърдило с многогодишната процедура, включително и в новия работен проект на Европейската комисия. Създаването на екосистеми в културните и креативен промишлености е един от водещите цели. Така че това следва да се случи и в рамките и на нашите политики, и нашето Министерство на културата. Надявам се и новата Комисия по просвета и медии в Народното събрание да припознае политики, да ги облече със характерно законодателство, тъй като в последните две години един от огромните минуси на честите избори и късите служебни държавни управления беше обвързван с това, че ние на процедура нямаме съвсем никакви промени в границите на нормативната база, а в една постковид обстановка очевидни станаха потребностите нормативната база в българската просвета да бъде изменена.
По какъв метод?
Например с нов или като глава от Закона за протекция и развиване на културата, само че при всички положения Фонд " Култура “ следва да има своята промяна. Той е заложен като един от целите и цялостен план в границите на Плана за възобновяване и резистентност и за какво тук има исблъсъци в бранша дали да бъде обособен закон, или да бъде глава в Закона за протекция и развиване на културата, и това идва от механизма като финансиране. Фондовата система, за която загатнах при започване на диалога, допуска, че това са институции на една ръка разстояние. Т.е. те не са под шапката на Министерството на културата, а са на извънбюджетна сметка с временен излишък. И логиката демонстрира, че това би трябвало да бъде обособен закон за един характерен инструмент, който да служи като втори дирек на финансиране на българската просвета. Законът за филмовата промишленост в тези си дребни, проблематични текстове, които бяха въведени преди две години като промени. Това е един от идващите закони – Законът за културното завещание също по този начин, Закон за меценатството, Закон за авторските и сродни права също по този начин, защото там имаме заведена наказателна процедура против страната ни. Така че това са незабавни ограничения, които би трябвало да се подхващат, само че преди всичко – Законът за държавния бюджет. И народните представители да не не помнят в границите на предизборния спор тяхното единодушие да подпишат Пакта за просвета за постъпково нарастване с 0,1% в границите на българската просвета, на цялата група " Култура “.
След диалог предходната седмица с режисьора Лилия Абаджиева , която е част от организацията " Движение за културата “, ни потърси Диана Андреева – шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата в България. Според госпожа Андреева изказванията на госпожа Абаджиева за така наречен Пакт за културата са погрешни, само че по тази причина през днешния ден тя е тук, наш посетител е, с цел да ни опише повече. Здравейте.
Здравейте.
Защо ме потърсихте? Какво видяхте в изявлението ми с госпожа Абаджиева, какво ви подразни?
Не мога да кажа, че нещо ме е подразнило, само че следва да уточним, защото в думите на госпожа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за фиктивен европейски документ. Пактът за просвета е самодейност на Обсерваторията по стопанска система на културата от 2014 година и той породи по отношение на предизборни диспути, които вършим от 2009 година Една от тематиките, които се дебатират във всичките тези повече от 11 предизборни дебата в годините, постоянно е бил въпросът с общественото финансиране и различни източници на финансиране и беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния Пакт за просвета и е единствената страна член на Европейския съюз.
Да, дано да го кажа. Тук цитатът на госпожа Абаджиева беше: " Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт “.
Точно по този начин, в фиктивен документ, както към този момент уточнихме. И е добре, когато се чете някаква информация в общественото пространство, постоянно коректността изисква да се базира на източника. Това е моята записка, само че никога не бих споделила, че това е трагично или сме подразнени. Въпросът е да се посочи и още повече, че в сензитивен миг, когато предишния вторник направихме предизборни диспути и участниците от политическите сили се сплотиха, с цел да поддържат Пакта за просвета с постъпково нарастване на обществените финанси с 0,1% на годишна база, което е извънредно значимо, изключително в настоящия миг, тъй като една огромна част от обществено субсидираните действия в българската просвета са недофинансирани. Т.е. решаващо е равнището на обществените финанси. Това са браншове като театралните изкуства, филмовата промишленост, музеи и галерии – в най-голяма степен имат потребност. И би трябвало да кажем тук във връзка с недофинансирането в тези браншове, приказваме за базови потребности, не за обществени финанси за развиване. Т.е. въпросът е извънредно незабавен.
И това с неправилно… не е цитиране даже – то отсъстваше цитирането и позоваването на източника, точно Обсерватория по стопанска система на културата, не беше подобаващият миг. Аз мисля, че има други детайли, с които могат да се заявят, а могат да се причислят към Пакта за просвета – по този начин, както през 2016 и 2017 година огромно количество сътрудници се подписаха за Пакта за просвета по отношение на идните парламентарни избори 2017 година Тогава също дебатирахме Пакта за просвета. Т.е. на всички избори би трябвало да кажем, че политическите сили започнаха да включват 1% за просвета в политическите си платформи преди избори. Голямата ни задача сега с подписването на този Пакт и обещанията е по какъв начин обещанието преди изборите ще стане действителност в една следизборна обстановка.
От доста години има опити за основаване на Стратегия за културата. " Движение за културата “ също изяви подготвеност да създаде такава Стратегия за развиване и резистентност на българската просвета. Какво възпира обаче реализацията на сходен значим документ за страната ни?
Първо ще бъда доста щастлива да прочета Стратегията, която ще създаде " Движение за просвета “, допускам, че ще бъде качена за публично разискване. В последните повече от 30 години се правеха на няколко пъти опити за основаване на Стратегия за развиване на българската просвета, културните и креативните промишлености. Един от детайлите, който пречи за практическото приложение на един научен документ, какъвто е Стратегията по своята същина, когато се изписва на хартия, с цели и цели, задания, действия, несъмнено, е финансовата рамка. Ето за какво Пактът за просвета включва, с изключение на този 1% и стратегическо обмисляне, или най-малко въвеждането на стратегически цели. Защото ние се отличаваме тук фактически по равнище на финансиране в границите на брутния вътрешен артикул от останалите страни членки и най-много от страните членки, които са от Централна и Източна Европа. Повече от 2/3 от тях доближават сред 0,8 и 1-1,1%, като Унгария – 1,3 от брутния вътрешен артикул. И би трябвало да кажем, че те също по този начин имат и различни източници за финансиране.
Какви да вземем за пример?
Отчисления, които са от Данък " Общ приход “ – изключително известна мярка в границите на Централна и Източна Европа. 1% от Данък " Общ приход “ отива за неправителствения бранш или за други културни действия. Квазифискални принадлежности като данъчните преференции, фондовата система, която е развита в целия Европейски съюз, изключително във връзка с културните промишлености, в частност филмовата промишленост. От 33 години българската кино промишленост приказва за един инструмент, който липсва, и това е фонд " Българско кино “. Т.е. останалите страни членки, изключително по-старите страни членки от Европейския съюз, не разчитат само и единствено на равнището на обществени финанси. Разчитат на въведените различни източници на финансиране. Тук забравихме да споменем лотарията и тотализатор в нашия случай, който има отчисления, само че не в такава степен, в границите на културните действия. Така че може ма да заключи: финансовата рамка, която Министерството на финансите до момента разбираше като един закостенял детайл от писането на Стратегия, т.е. даваше съвет да се наложи остарялата рамка в границите на тактика, която ще се създаде.
В годините работехме с така наречен инструмент " Установени разходни тавани в обществените финанси “ и това допусна, че останахме с общо взето постъпково нарастване на обществените финанси за културата и културните действия и най-много за група " Култура “, само че не и фрапантно повишение като % от брутния вътрешен артикул. Това, което ние открихме през 2014 година и за какво е 1% - той не идва от половин % по 2, това и студентите в първи курс в УНСС не могат да изчислят. Идваше към 2014 година от деветкратното мултиплициране на обществените финанси за група " Култура “ от културните и креативен промишлености, от бранша като цяло като стопански принос по отношение на брутния вътрешен артикул. Сега би трябвало да кажем, че делът на бранша ни е рекорден. Дори по време на КОВИД рецесия, към 6,4% дял на нефинансовите дребни и междинни предприятия и организации в границите на българската стопанска система. Така че това е главната спънка – равнището на обществени финанси.
Защо у нас като че ли съществува едно разбиране, че в културата се " изливат “ едни обществени запаси без задоволителна успеваемост и резултатност?
Според мен поради непознаване на процесите и обсега на бранша, тъй като Министерство на културата работи към момента с обсег, който е почти от 1989-1990 година Това са изкуствата, културното завещание, филмовата промишленост като представител на промишленостите, или по-скоро българското кино, както ние го назоваваме, само че малко се замислят за обстоятелството, че този от дълго време изведен приоритет в Европейския съюз и в страните членки културните и креативен промишлености, които са книгоиздаване, софтуери, видеоигри, музикална промишленост, печатни медии, радио, телевизия, нови медии – те са мотор на стопански напредък за целия Европейски съюз.
Нивата, които ние имаме, са сходни с европейските страни. Аз доскоро споделих – 6,4 е делът на бранша ни в българската стопанска система против този 0,5 или 0,6%, който включва и публичните медии за цялата група " Култура “. Т.е. самото съответствие ни подсказва, че това не е просто един запас, който се излива. Той неведнъж се мултиплицира през пазар или квазипазар, според за изкуство или културна промишленост приказваме. И смятам, че в границите на новия парламент – и нека да имаме и постоянен кабинет, следва да се сложи въпросът за извеждането на бранша като народен приоритет.
Така, както огромна част от политиците декларират, че на България са й нужни браншове с висока добавена стойност – това е един от секторите с доста високи равнища на добавена стойност. Сектор, който в Централна и Източна Европа в страни като Естония, Полша, също е изведен от дълго време като един от водещите цели точно поради високите равнища на добавена стойност. Или в случай че би трябвало да обобщим вашия въпрос, по-скоро страната е вложител, а не излива един запас. И това се е потвърдило с многогодишната процедура, включително и в новия работен проект на Европейската комисия. Създаването на екосистеми в културните и креативен промишлености е един от водещите цели. Така че това следва да се случи и в рамките и на нашите политики, и нашето Министерство на културата. Надявам се и новата Комисия по просвета и медии в Народното събрание да припознае политики, да ги облече със характерно законодателство, тъй като в последните две години един от огромните минуси на честите избори и късите служебни държавни управления беше обвързван с това, че ние на процедура нямаме съвсем никакви промени в границите на нормативната база, а в една постковид обстановка очевидни станаха потребностите нормативната база в българската просвета да бъде изменена.
По какъв метод?
Например с нов или като глава от Закона за протекция и развиване на културата, само че при всички положения Фонд " Култура “ следва да има своята промяна. Той е заложен като един от целите и цялостен план в границите на Плана за възобновяване и резистентност и за какво тук има исблъсъци в бранша дали да бъде обособен закон, или да бъде глава в Закона за протекция и развиване на културата, и това идва от механизма като финансиране. Фондовата система, за която загатнах при започване на диалога, допуска, че това са институции на една ръка разстояние. Т.е. те не са под шапката на Министерството на културата, а са на извънбюджетна сметка с временен излишък. И логиката демонстрира, че това би трябвало да бъде обособен закон за един характерен инструмент, който да служи като втори дирек на финансиране на българската просвета. Законът за филмовата промишленост в тези си дребни, проблематични текстове, които бяха въведени преди две години като промени. Това е един от идващите закони – Законът за културното завещание също по този начин, Закон за меценатството, Закон за авторските и сродни права също по този начин, защото там имаме заведена наказателна процедура против страната ни. Така че това са незабавни ограничения, които би трябвало да се подхващат, само че преди всичко – Законът за държавния бюджет. И народните представители да не не помнят в границите на предизборния спор тяхното единодушие да подпишат Пакта за просвета за постъпково нарастване с 0,1% в границите на българската просвета, на цялата група " Култура “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ